Легенда за създаване на с. Драгановци, общ. Габрово

Легендата разказва, че в месността "Света Троица" (до днешното село Драгановци) е имало село, наречено Дъскотна. Къщите били дървени /от големи дъски/, а хората му се препитавали като използвайки водната сила на реката режели големи трупи на материал за турската армия.
Кмет на селото бил дядо Банко кметувал 50 години, обичали го хората защото ги пазел и защитавал. (Турчин в селото не замръквал). Съседното село Съръбеглий /сега Яворец/ било турско, а в Дъскотна само българи.
Минали през селото бирници, нагостили ги , почерпили ги – но те се напили и почнали да задяват мома българка, а в тези времена на турчин не се отказвало. Ядосъл се синът на дядо Банко, повикал още двама приятели, убили турците и ги закарали на нивата извън селото. Било зима, земята била скована от студа и за да скрият телата ги покрили с тор. Изчезването на бирниците не останало без последствие. Повикали дядо Банко при Русенския валия. Ултиматумът бил: “ Или предаваш, кой е убил бирниците, или избиваме хората от селото”
Върнал се дядо Банко, заклал селския бик за курбан и казал на хората си: "Братя българи 50 години Ви защитавах, но сега не мога повече, кой накъдето му хареса там да отведе семейството си".
В чест на дядо Банко е кръстен върхът Банковица.
Мъжете повели семействата си в различни посоки – така се зародили новите села:

• Драгиевци от Драгия;
• Новаковци от Новак;
• Райновци от Райно;
• Стоевци от Стоьо;

Иконите от църквата на село Дъскотна били занесени в Гъбене, а самото име дошло от бързо изникналите многобройни къщурки (никнат като гъби).