Добре дошли в нашето пространство

Тръгнала е малка мома сладко грозде да бере,
слязла по високо дръве по Церовското дере.
Минала е Лопушница та излязла нагоре,
да погледне отвисоко и да види отдалеч.

В Драгановци има хубави моми,
в Драгановци хората са най- добри.
Вятър вее българските знамена,
Драгановци кът от родната земя.

Тръгнало е малко момче във гората за дърва,
пък и грозде да набере там под Витата стена.
Срещна мома, сбърка лозе та излезе нагоре,
да погледне отвисоко и да види отдалеч.

Драгановци мое мъничко селце,
Драгановци аз те любя от сърце.
Закриля те Горда Стара планина,
Драгановци кът от родната земя.